Съдът на Европейския съюз заключи, че договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, съдържащ клауза, че субектът на данни е информиран за и се е съгласил със събирането и съхраняването с идентификационна цел на копие от документа му за самоличност, не е годен да докаже, че субектът на данни е дал надлежно съгласие за събирането и съхраняването, при наличие на следните хипотези:
- При предварително отметната клауза от администратора, преди сключването на договора, в случай, че уговорките по въпросния договор могат да въведат субекта на данни в заблуждение относно възможността да го сключи.
- Когато администраторът неоправдано е нарушил свободния избор на субекта на данни да се противопостави на събирането и съхраняването на лични данни, които е изискал от него, за да откаже да даде съгласието си, да попълни допълнителен формуляр, отразяващ този отказ.
Повод на издаденото решение е казусът с Orange România SA, който предоставя мобилни далекосъобщителни услуги на румънския пазар. На 28 март 2018 г. Autoritatea Naţională de Supraveghere a Prelucrării Datelor cu Caracter Personal (Национален орган за надзор върху обработването на лични данни) му налага глоба за това, че събира и съхранява копия от документите за самоличност на своите клиенти без тяхното изрично съгласие.
В решението си СЕС припомня най-напред, че правото на Съюза предвижда списък на случаите, в които обработването на лични данни може да се счита за законосъобразно. По-специално съгласието на субекта на данни трябва да бъде свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено. В това отношение няма надлежно дадено съгласие в случай на мълчание, предварително отметнати полета или липса на действие.